DDT: какво е, кога се използва и какви данни съдържа

Накратко

Documento di Trasporto (DDT) е документ, предвиден от италианското данъчно законодателство, който позволява, наред с друго, да се документира доставката или изпращането на стоки и може да подпомогне отложеното фактуриране, когато са налице съответните предпоставки. Не бива да се бърка със старата „bolla di accompagnamento“, чието общо задължение отпада през 1996 г., освен при специални режими.

За малко транспортно предприятие е важно преди всичко да разбере кой издава DDT, какви данни трябва да присъстват и защо не е правилно той да се счита за универсалния документ при всеки превоз на стоки. При много услуги превозвачът получава DDT, изготвен от прехвърлителя; в други случаи могат да са относими различни или допълнителни документи.

От придружителната бележка към DDT

Италианският DPR № 472 от 14 август 1996 г. прекратява, от влизането си в сила, действието на разпоредбите, които по принцип изискват документа за придружаване на превозваните стоки, предвиден в DPR 627/1978. Той запазва изключения за определени категории и специални режими, включително за продукти, подлежащи на акциз или данъчен контрол в предвидените случаи.

Тази промяна е важна, защото и днес в разговорния език се говори за „bolla“. Документът, който обичайно се използва при прехвърляне на стоки за целите, описани в DPR 472/1996, е вместо това DDT или друг подходящ документ с изискуемите характеристики.

Какво предвижда DPR 472/1996

Член 1, алинея 3 от DPR 472/1996 посочва, че документът, предвиден от правилата за ДДС, съдържа:

• датата;
• данните на прехвърлителя;
• данните на получателя;
• данните на евентуалния натоварен с превоза;
• описание на естеството, качеството и количеството на прехвърлените стоки.

На практика DDT често съдържат и друга полезна информация: пореден номер, адреси, причина за превоза, референции към поръчката, брой колети, тегло, превозвач, бележки и подписи. Трябва обаче да се прави разлика между организационно полезната информация и изискваната от конкретната данъчна норма.

За стоки или операции, подчинени на специални правила, може да са нужни различни документи или допълнителни данни. Следователно стандартен образец на DDT не е универсален списък за съответствие за всяка стока.

DDT и отложено фактуриране

Най-познатата връзка е с отложеното фактуриране. Член 21 от DPR 633/1972 позволява за прехвърляне на стоки, чиято доставка или изпращане произтича от DDT или друг подходящ документ, който идентифицира страните и има предвидените изисквания, фактурата да се издаде в сроковете, определени от нормата, с позоваване на документите, доказващи доставките или изпращанията.

За превозвача е полезно да познава този механизъм, тъй като DDT може да е един от документите, предадени при вземане на стоката и върнати или архивирани след доставката. Данъчната отговорност за издаването и фактурирането обаче принадлежи на засегнатите от операцията лица и трябва да се управлява с техния собствен консултант.

Трябва ли DDT винаги да пътува със стоката?

Не. Не следва да се формулира общо правило от типа „всеки камион винаги трябва да има DDT на борда“. DPR 472/1996 именно премахва общото задължение за старата придружителна бележка, без да засяга изключенията и специалните правила.

DDT може да бъде издаден преди началото на превоза или доставката и според приложимите правила и практика да придружава стоката или да се изпраща по подходящ начин. Основният въпрос е операцията да бъде документирана правилно според приложимите норми, а не просто в превозното средство да има лист, наречен „DDT“.

При международни превози, опасни товари, отпадъци, акцизни продукти, митнически операции или други специални категории трябва да се провери конкретната документация.

DDT, транспортната поръчка и CMR не са едно и също

DDT: възниква главно в данъчния контекст на прехвърлянето и движението на стоки.

Транспортна поръчка: описва оперативното възлагане и според случая е свързана с договора за превоз.

Товарителница CMR: документира договора за международен автомобилен превоз, когато се прилага Конвенцията CMR, и съдържа предвидените от Конвенцията данни.

Следователно при един превоз могат да съществуват няколко документа, защото изпълняват различни функции.

Практичен пример

Производител на мебели продава 20 колета на търговец и възлага на превозвач да ги достави. Прехвърлителят подготвя DDT със страните и описанието на стоките. Превозвачът използва вместо това собствената си оперативна поръчка, за да планира превозното средство, шофьора и часовете. Ако превозът беше международен и попадаше в обхвата на Конвенцията CMR, можеше да се добави и товарителница CMR.

Три документа, три функции: те не са по определение излишни дубликати.

Контролен списък за получен DDT

• Чете ли се датата?
• Могат ли да се идентифицират прехвърлителят и получателят?
• Посочен ли е евентуалният натоварен с превоза, когато е относимо?
• Описани ли са естеството, качеството и количеството на стоките?
• Съвпада ли референцията с оперативната поръчка?
• Има ли инструкции или аномалии, които трябва да се докладват преди тръгване?
• Стоката попада ли в режим, който изисква допълнителни документи?

Чести грешки

Да се нарича DDT всеки лист, който придружава стоката. Неговата правна и данъчна функция зависи от съдържанието и контекста.

Да се казва, че DDT е задължителен при всеки превоз. Това не е универсално правило.

Да се бърка с CMR. Италианският DDT и товарителницата CMR се подчиняват на различни правила.

Да се използва общ образец за специални стоки. ADR, отпадъци, акцизи или митница могат да изискват специфична документация.